Надеждата и тъмнината
748
0
0
Като някоя голяма, тъмна Хала,
гониш ти от мене радостта
и намирам се в голяма зала,
със владетелката подлостта.
И когато дойдеш ти при мене изведнъж,
падам долу и за миг изчезва моят смях,
но погледна ли пред мен нашир и длъж,
излита пак от мен земният ми страх.
И надеждата ми го за миг прогонва,
и надигам вой, за победата над враговете,
и в сърцето ми тегло огромно се отронва,
засега, мечти, свободни сте, във въздуха летете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тодоров Всички права запазени
