Надеждата и тъмнината

Като някоя голяма, тъмна Хала,

гониш ти от мене радостта

и намирам се в голяма зала,

със владетелката подлостта.

И когато дойдеш ти при мене изведнъж,

падам долу и за миг изчезва моят смях,

но погледна ли пред мен нашир и длъж,

излита пак от мен земният ми страх.

И надеждата ми го за миг прогонва,

и надигам вой, за победата над враговете,

и в сърцето ми тегло огромно се отронва,

засега, мечти, свободни сте, във въздуха летете...