16.10.2013 г., 22:12

Надеждата не е в Сега!

810 1 21

Надеждата не е в "Сега"!

 

Крепиш си надежда ден подир ден,

минава денят, а ти все -  уморен,

повтаряш: „и утре е ден“,

но кой ли надява се днес раздвоен?

 

Тече си животът и миг подир миг

пропускаш Земята и свойта енигма,

защо на небето намигаш,

от своите корени, тайната скриваш?!..

 

Не търся  в душата достъпна,

подобна възможност навътре да зърна,

оглеждам се – себе си – пълна,

когато докосна  теб -  Вечност безмълвна!

 

И в този миг няма надежда,

тя в бъдещи срещи ще чака копнежна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Далия!
  • Прекрасен стих !
  • Благодаря М! Радвам се, че поезията ми те докосва!
  • оглеждам се – себе си – пълна,
    когато докосна теб - Вечност безмълвна!

    Сън вали, прекрасен стих! Дълбок, досокна ме! Благодаря ти, М.
  • Благодаря, Силвия!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...