Надежди...

Надежди….

Прегръщат се надеждите с надежди

и изгревите трепетно шептят,

една пътека някъде отвежда,

по нея мигове от чакане горят.

Стрела опъваш. Пеят тетивата.

Отново си разлистен и суров,

ти знаеш как да спазиш правилата,

кален за битки атомни готов.

Кърви сърцето. Стара тежка рана,

пробужда в теб копнежа за живот,

история в далечното заспала,

те доизгражда в профил на пилот.

И тръгваш да се рееш като птица,

разперила молитвени криле,

а в твойта силна вятърна десница

е скътан меча ти от векове.

Войната е за светлото у тебе,

закриля те безкрайното небе,

търкаля се изгубеното време,

във прашните ти огнени нозе.

Накрая съдбоносно пак пронизваш,

смъртта облечена във страхове,

душата си със слънцето пречистваш

в една любов. И просто си добре.

07.09.2018г.

Елица