Sep 7, 2018, 5:23 PM

Надежди...

1.1K 0 0

Надежди….

 

Прегръщат се надеждите с надежди

и изгревите трепетно шептят,

една пътека някъде отвежда,

по нея мигове от чакане горят.

 

Стрела опъваш. Пеят тетивата.

Отново си разлистен и суров,

ти знаеш как да спазиш правилата,

кален за битки атомни готов.

 

Кърви сърцето. Стара тежка рана,

пробужда в теб копнежа за живот,

история в далечното заспала,

те доизгражда в профил на пилот.

 

И тръгваш да се рееш като птица,

разперила молитвени криле,

а в твойта силна вятърна десница

е скътан меча ти от векове.

 

Войната е за светлото у тебе,

закриля те безкрайното небе,

търкаля се изгубеното време,

във прашните ти огнени нозе.

 

Накрая съдбоносно пак пронизваш,

смъртта облечена във страхове,

душата си със слънцето пречистваш

в една любов. И просто си добре.

 

07.09.2018г.

Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Какво ме вдъхнови?

„Колко шепи с надежди
ще ти са нужни този живот…“

Sanvali

 

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...