ДИС (Деа)
284 6437
28.03.2021 г., 12:18 ч.

Надежди 

  Поезия
417 5 9

Ветровете разкъсват нацъфтелия ден
и пилеят парченца надежди в небето.
Със забравено тъжен, дъждовен рефрен
най-самотните пътища тръгват далеко
да те търсят. Дори неразбрали защо,
но на вярата пускат компас за посоки
А земята от синьо-зелено кълбо
се превръща на карта с милиони въпроси.
Ти си някъде там по големия свят.
И не знаеш за мен, но сънуваш ме нощем.
Сто звезди очертават  заветния бряг,
а Луната е свила недоставени пощи
от писмата за толкова много неща...
За море и за залези, за сърцето, за мен,
за завоя, на който ще ни спре любовта...

И за всички надежди в прецъфтелия ден.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, Силви, благодаря ви! Хубава седмица!🌹
  • Разцъфтя и при мен, Деа, дано, дано! ⚘Красиво е!
  • Някъде... Някога... Някой ще те чака! Много е хубаво!
  • Благодаря, приятели!

    Юри, как може да допуснеш, че ще пропусна морето
  • Много е хубаво, Деа!
    За малко да ти се скарам, че си пропуснала да споменеш морето, но има го, има го! 😀🌷
  • Звучи тъжно... Но дори и прецъфтял, денят е хубав, щом се оглежда в усмивката на надеждите!
  • Навява тъга, с тези недоставени пощи,но е толкова нежно и дълбоко прочувствено! Поздрав!
  • !!! Веднага в "Любими"!
  • Супер!
Предложения
: ??:??