Надежди
Ветровете разкъсват нацъфтелия ден
и пилеят парченца надежди в небето.
Със забравено тъжен, дъждовен рефрен
най-самотните пътища тръгват далеко
да те търсят. Дори неразбрали защо,
но на вярата пускат компас за посоки
А земята от синьо-зелено кълбо
се превръща на карта с милиони въпроси.
Ти си някъде там по големия свят.
И не знаеш за мен, но сънуваш ме нощем.
Сто звезди очертават заветния бряг,
а Луната е свила недоставени пощи
от писмата за толкова много неща...
За море и за залези, за сърцето, за мен,
за завоя, на който ще ни спре любовта...
И за всички надежди в прецъфтелия ден.
© Деа All rights reserved.
