Надеждице свидна
И все по-трудно вярвам, че нощта
ще замени умиращия ден.
Навярно еретик съм и в калта
не виждам средството да бъда сътворен.
Не вярвам на служители в раса,
защото служат те на сатаната.
Един-единствен храм до небесата
е кълбовидна капчица роса.
Клошар съм само в общия ни дом -
кълбото земно в орбита стаено.
Преди да легна сторва му поклон
сърцето с грижите си упоено.
Но крехката надежда в мен расте,
смалява ме и прави ме дете,
че има нещо в нас непоправимо,
което пази ни, за да ни има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
