vega666 (Младен Мисана)
1553 14303
Dec 21, 2022, 9:10 PM

Надеждице свидна 

  Poetry
500 13 7

И все по-трудно вярвам, че нощта

ще замени умиращия ден.

Навярно еретик съм и в калта

не виждам средството да бъда сътворен.

 

Не вярвам на служители в раса,

защото служат те на сатаната.

Един-единствен храм до небесата

е кълбовидна капчица роса.

 

Клошар съм само в общия ни дом -

кълбото земно в орбита стаено.

Преди да легна сторва му поклон

сърцето с грижите си упоено.

 

Но крехката надежда в мен расте,

смалява ме и прави ме дете,

че има нещо в нас непоправимо,

което пази ни, за да ни има!

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "сърцето с грижите си упоено." - дълбоко философски и граничещ с пророчество усет в думите ти!
  • Надеждице свидна!!!
    Поздрави! Успех!
    Свели празници!
  • Да,човешкото непоправимо,
    е "божествено допустимо"!
    Бог е онова, което още никой не е видял,но пък цяла армия "божии пратеници" живее в "хипотетичен екстаз" от Неговото присъствие.
    Поздравления, Младен!
  • Финалът е страхотен!
    Поздрави!
  • "Но крехката надежда в мен расте,
    смалява ме и прави ме дете"

    Да живееш с надежда означава да поканиш в живота си вярата, радостта и щастието. А тази "крехка надежда" връща лирическия към чистотата на детството.

    Уютна вечер, Младене!
  • Хареса ми, Младен. Добре че носим в сърцата си надежда, която ни крепи в живота. Хубав, силен и водещ до размисъл стих. Весели празници!
  • Надежда винаги е нужна, за да ни има, за да живеем. Всеки има собствена вяра, която също е различна. Хубави метафори и образност!
    Поздравления!
Random works
: ??:??