rudin (Иван Христов)
865 1445
10.11.2009 г., 0:19 ч.

Надеждино поле II 

  Поезия » Оди и поеми
462 0 3

 

ІІ

– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро.

Ей тамо, могилата где е –
руините още личат –
над тежки дувари белеел
домът им красив и двукат.

Тя първа била във игрите,
с момчетата равна била.
Излизала в тях победител
с издрани до кръв колена.

Растяла Надежда щастлива
всред цветни градински лехи.
Смехът й във песен преливал
над улички и махали.

Но често си спомняла с ужас
погрома на турчин проклет.
Животът я хвърлил ненужна
самичка зад стария плет.

И лумнали огън – езици,
и изстрел предсмъртен ечал,
а в нейните детски зеници
безпаметен страх се четял.

Със вражата орда отминал
пожарът към други села
и кървави сълзи проливал
народът в страдална земя...

Надежда останала рано
без майка, без брат и баща.
Приютил я чичо й Пано
след онзи кошмар през нощта.

 

 

( Следва )

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??