Надеждино поле II
ІІ
– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро.
Ей тамо, могилата где е –
руините още личат –
над тежки дувари белеел
домът им красив и двукат.
Тя първа била във игрите,
с момчетата равна била.
Излизала в тях победител
с издрани до кръв колена.
Растяла Надежда щастлива
всред цветни градински лехи.
Смехът й във песен преливал
над улички и махали.
Но често си спомняла с ужас
погрома на турчин проклет.
Животът я хвърлил ненужна
самичка зад стария плет.
И лумнали огън – езици,
и изстрел предсмъртен ечал,
а в нейните детски зеници
безпаметен страх се четял.
Със вражата орда отминал
пожарът към други села
и кървави сълзи проливал
народът в страдална земя...
Надежда останала рано
без майка, без брат и баща.
Приютил я чичо й Пано
след онзи кошмар през нощта.
( Следва )
© Иван Христов All rights reserved.
