2.07.2007 г., 14:34

Надеждо моя

878 1 1
  Надеждо  моя, дай ми сили                                            
     с живота труден да се боря                                      
       и своите мечти големи                                                            
в реалност да превърна.

Надеждо моя, дай ми сили                                             
с любовта несподелена аз да се преборя                               
    и сърцето му кораво                                                                
   за любовта ми да отворя.


Надеждо моя, дай ми сили                                                 
с враговете свои да се справя                                       
и в приятели най-верни                                                
    да ги превърна аз до гроб.


Надеждо моя, дай ми сили                                                 
  на приятелите свои да помагам                                              
и всяка тяхна болка и тъга                                              
в радост най-голяма да превръщам.


Надеждо моя, дай ми сили                                
всичко лошо да забравя,                                        
   напред с усмивка аз да гледам,                                   
устремена към щастието да вървя.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...