17.06.2009 г., 20:28

Надпревара

1K 0 0

Надпревара



Мисълта се рее някъде в пространството,
опитвайки се да пробие път на разума.
Душата. Хм, къде ли е всъщност?
Може би се изгуби някъде в тълпата.
Чувствата се разделиха на първия кръстопът,
с надежда все някое от тях да стигне първо.
Но сърцето се оказа най-бързото - вече е стигнало финала.
Оглежда се, но никой не пристига. Други няма.
Всички, освен него, се изгубиха по пътя към теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Манолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...