lorsa (Лора Димитрова)
96 385
19.07.2022 г., 18:53 ч.

Надра го, сърце! 

  Поезия » Любовна
369 1 4

Има да учиш, момче,
колко трънлив е животът.
Оплел си си "трънен венец".
Избра ли си свойта Голгота?

 

Има да учиш, момче,
думите колко раняват.
Дъждът не пере грехове.
Очите не всичко издават.

 

И ето - надра го, сърце, 
с измислена плитка от тръни.
Кръвта е по твойте ръце,
а чиста е в мен съвестта ми.

 

Страхът ли е, мойто момче,
основната движеща сила -
да бъдеш измамно "ранен"?
А аз - заслепена и мила?!

 

От опит разбра го, момче - 
на лъжата са къси краката...
... за в бъдеще знаеш поне:

 

между тях 
к'вото има - 

 

ще лапаш!

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много възбуждащо стихотворение, което на финала си става еротично...
  • Мда, междукрачната поезия е необходимост понякога... Поздрави!
  • Красива любовна поезия. Междукрачна.
  • Страхът е хубава движеща сила, освен когато се използва като инструмент за манипулация.
Предложения
: ??:??