Надра го, сърце!
Има да учиш, момче,
колко трънлив е животът.
Оплел си си "трънен венец".
Избра ли си свойта Голгота?
Има да учиш, момче,
думите колко раняват.
Дъждът не пере грехове.
Очите не всичко издават.
И ето - надра го, сърце,
с измислена плитка от тръни.
Кръвта е по твойте ръце,
а чиста е в мен съвестта ми.
Страхът ли е, мойто момче,
основната движеща сила -
да бъдеш измамно "ранен"?
А аз - заслепена и мила?!
От опит разбра го, момче -
на лъжата са къси краката...
... за в бъдеще знаеш поне:
между тях
к'вото има -
ще лапаш!
© Лора Димитрова All rights reserved.
