11.09.2011 г., 18:35

Наесен в парка

520 0 0

НАЕСЕН В ПАРКА

 

Край нас разстлал  се е квартален парк чудесен -

със борчета и клен, с липи и със бреза,

но защо ли в тази тиха златна есен ,

с красотата си навява ми тъга?

 

Със замах парички златни по земята

разпръснала е щедро вредом есента.

Не, това не са жълтици, а листата,

отбрулени от вятъра свиреп в нощта.

 

Дърветата, нагиздени във дрешки пъстри,

тъй много чудновати виждам ги сега -

като че художник със вълшебни пръсти

разлял по тях безброй различни багрила.

 

Дърветата стройни са жълто-зелени,

там виждам охра, а тук - на стария клен

като от огнен змей листата му са обгорели.

Той тъжен е, притихнал, стои си примирен.

 

Там орех огромен голи клони вее,

самотен и замислил се за старостта,

в горичка малка вкупом борът зеленее -

наперен, горд, тъмнозелен, презрял смъртта.

 

Обичам сама из парка да се скитам,

дърветата обгръщам с поглед влюбен аз.

В тез тъжни часове тревожно ги питам:

за младост, за дни минали - жалят ли кат нас.

 

След зима зла пролетта ще ги събуди,

ще ги покрий с зелений плащ на младостта,

но в мен, в мен дали ще може да пробуди

радост, щом в живота дошла е есента?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...