Ranrozar (Стойчо Станев)
635 19226
16.04.2024 г., 10:55 ч.

Нафора 

  Поезия
172 6 9

Приеми ме като залък.

Една съдба оцеляла в годините. 

Приеми ме като вино, 

отпито на Тракия в градините. 

Приеми ме с носталгия, 

останала в душата ти навеки. 

Останалото е обреченост.

Или е кръст към пътеките, 

които ще те водят неизменно 

към топлите светли чувства...

Понякога от любов опиянени,

ще са притома за изкуството.

 

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите пожелания и оценката,Миночка!🙏
  • Прекрасен, докосващ стих, Стойчо! Засища, като отлежало вино пиезията ти! Бъди все така вдъхновен!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Младен, Даниела, Люси,Таня, Пепи и Силвия 🙏
  • С малко думи, много въздействие. Поздрави, Стойчо.
  • "Една съдба оцеляла в годините."
    Поздрав!
  • Чудесен стих! Браво!
  • Стойчо !
  • Колко много от житейската философия има в иначе краткия ти стих, Стойчо! Премерени думи, тежат на мястото си! Поздравления за стиха ти, много ми хареса!
  • Обичам поезията ти, Стойчо.
    С малко думи казваш много:

    "Приеми ме с носталгия,
    останала в душата ти навеки.
    Останалото е обреченост.
    Или е кръст към пътеките,"

    Велики редове от стих-шедьовър!

    П.П. Току-що влизам в сайта, но съм удивен от факта, че преди мен никой не е коментирал стиха ти. Явно поезията е тайна за редовите членове. Жалко!
Предложения
: ??:??