dodic (Деян Димитров) 4 януари 2009 г., 11:37

Нахалство 

892 2 32
 

Прости ми, че не съм вежлив.

А как ли бих? Такава хубост

ме прави шеметен и див.

На прага съм дори на лудост,

защото в твоите очи

светът е светлосиня точка,

притегля ме и ме върти,

да вляза в него, в теб да скоча,

да плъзна устни по стени,

копринено изграждащи лицето,

да бъда обич, да боли

от толкова усещане сърцето...

 

Прости ми, че не съм вежлив.

А как ли бих, щом ти пред мене

разливаш своите коси

и в блясъка им ме поемаш,

и блъскаш ме със своя аромат,

ухаеш на любов, на самодива.

Прости нахалството. Но как

затишие да съм? - Ти тъй красива

възпламеняваш моите пети,

и сещам, пари ми земята,

от устните ти се лети,

в ръцете ти ми са крилата...

 

И аз, не мога да съм тих.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.