Прости ми, че не съм вежлив.
А как ли бих? Такава хубост
ме прави шеметен и див.
На прага съм дори на лудост,
защото в твоите очи
светът е светлосиня точка,
притегля ме и ме върти,
да вляза в него, в теб да скоча,
да плъзна устни по стени,
копринено изграждащи лицето,
да бъда обич, да боли
от толкова усещане сърцето... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация