Прости ми, че не съм вежлив.
А как ли бих? Такава хубост
ме прави шеметен и див.
На прага съм дори на лудост,
защото в твоите очи
светът е светлосиня точка,
притегля ме и ме върти,
да вляза в него, в теб да скоча,
да плъзна устни по стени,
копринено изграждащи лицето,
да бъда обич, да боли
от толкова усещане сърцето... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up