Нахалство
Прости ми, че не съм вежлив.
А как ли бих? Такава хубост
ме прави шеметен и див.
На прага съм дори на лудост,
защото в твоите очи
светът е светлосиня точка,
притегля ме и ме върти,
да вляза в него, в теб да скоча,
да плъзна устни по стени,
копринено изграждащи лицето,
да бъда обич, да боли
от толкова усещане сърцето...
Прости ми, че не съм вежлив.
А как ли бих, щом ти пред мене
разливаш своите коси
и в блясъка им ме поемаш,
и блъскаш ме със своя аромат,
ухаеш на любов, на самодива.
Прости нахалството. Но как
затишие да съм? - Ти тъй красива
възпламеняваш моите пети,
и сещам, пари ми земята,
от устните ти се лети,
в ръцете ти ми са крилата...
И аз, не мога да съм тих.
© Деян Димитров All rights reserved.
и пламено ..
