Под прекрасното синьо небе
вървя си аз за пореден път с разбито сърце.
Влюбена съм в най-прекрасното момче,
което дори и за чувствата ми не иска да разбере.

Той се подигра по най-долния начин с мен
и изцяло обърка моя ден.
А аз, наивницата, му повярвах,
той ме лъжеше и аз му вярвах.

Хората завиждаха ни много
и сега отново е така.
А аз, заслепената от чувства,
отказвах да повярвам, че живея в лъжа.

Все още го обичам повече от всичко
и чувствам, че без него ще умра.
Хората ми казват: "Горе главата, не се влияй от нищо,
без него не е свършил света."

Аз наивница голяма,
не им вярвам и сама според другите си копая яма.
Но аз ще се боря винаги за любовта му
и да вляза в сърцето и душата му.