Aug 25, 2009, 7:43 PM

Наивница

  Poetry » Love
765 0 0

Под прекрасното синьо небе
вървя си аз за пореден път с разбито сърце.
Влюбена съм в най-прекрасното момче,
което дори и за чувствата ми не иска да разбере.

Той се подигра по най-долния начин с мен
и изцяло обърка моя ден.
А аз, наивницата, му повярвах,
той ме лъжеше и аз му вярвах.

Хората завиждаха ни много
и сега отново е така.
А аз, заслепената от чувства,
отказвах да повярвам, че живея в лъжа.

Все още го обичам повече от всичко
и чувствам, че без него ще умра.
Хората ми казват: "Горе главата, не се влияй от нищо,
без него не е свършил света."

Аз наивница голяма,
не им вярвам и сама според другите си копая яма.
Но аз ще се боря винаги за любовта му
и да вляза в сърцето и душата му.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...