Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
18.01.2020 г., 23:17 ч.

Наивница 

  Поезия
753 1 10

Такава съм, не те целувам,

ако сърцето ми мълчи.

В дълбоките води не плувам,

ако страх душата ми таи.

 

Не искам много от живота,

стигат ми една, две, три

думи благи от приятел

и усмивка на любим.

 

Не говоря думи тежки,

за да мога да мъстя.

За една и съща грешка

случвало ми се е да простя.

 

И винаги по детски

обличам се с наивността,

когато с хората общувам,

това ми е специалността.

 

Ръка без корист аз протягам

към всяка в нужда длан.

Този, който днес е паднал

утре ще лети към своя блян.

 

Но, повярвай, ако се опиташ

с кал душата ми да опетниш.

Ако вчера си ме милвал,

за да можеш да ме укротиш.

 

Ще повикам другата, която

не познаваш грам.

Тя пазител е на всичко свято

и го пази без да чувства свян.

 

Няма милост тя към нищо

щом събудил си я ще платиш.

Ще те целуне и ще тръгне,

за да можеш ти да се вбесиш.

 

Ще я преследваш неуморно,

но никога не ще я уловиш.

Ще я виждаш в сънищата си редовно

без да можеш да я доближиш.

 

Каквито роли да играеш,

не можеш вече да я заблудиш.

Щом наивницата наранил си

с болката ѝ ти ще изгориш.

© Симона Богданска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??