Наивница
Такава съм, не те целувам,
ако сърцето ми мълчи.
В дълбоките води не плувам,
ако страх душата ми таи.
Не искам много от живота,
стигат ми една, две, три
думи благи от приятел
и усмивка на любим.
Не говоря думи тежки,
за да мога да мъстя.
За една и съща грешка
случвало ми се е да простя.
И винаги по детски
обличам се с наивността,
когато с хората общувам,
това ми е специалността.
Ръка без корист аз протягам
към всяка в нужда длан.
Този, който днес е паднал
утре ще лети към своя блян.
Но, повярвай, ако се опиташ
с кал душата ми да опетниш.
Ако вчера си ме милвал,
за да можеш да ме укротиш.
Ще повикам другата, която
не познаваш грам.
Тя пазител е на всичко свято
и го пази без да чувства свян.
Няма милост тя към нищо
щом събудил си я ще платиш.
Ще те целуне и ще тръгне,
за да можеш ти да се вбесиш.
Ще я преследваш неуморно,
но никога не ще я уловиш.
Ще я виждаш в сънищата си редовно
без да можеш да я доближиш.
Каквито роли да играеш,
не можеш вече да я заблудиш.
Щом наивницата наранил си
с болката ѝ ти ще изгориш.
© Симона Богданска All rights reserved.
