Наивник
Наивник
Любимите невярни са понякога
мечтите ни наивни са, уви,
една сълза, безкористно изплакана,
блести
във твоите коси...
Примигваш и поглеждаш ме учудено,
несвикнала на истински неща,
невярваща на нищо непринудено...
Сълза
във твоята коса?!
Импулсът е погубващо наивен...
Навярно ще изчезне сутринта?
Денят, скроен от скрупули и низост...
Среши,
разрошени коси!...
Навярно ще привикна след години,
навярно, като теб, почти,
косите ти разбъркани ще гледам,
уви,
с пресъхнали очи...
01:51
06.10.2000
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манол Манолов Всички права запазени
