manolov (Манол Манолов) manolov (Манол Манолов)
1 36
Dec 19, 2008, 11:27 PM

Наивник

  Poetry
1.1K 0 4

                            Наивник

 

 

 

 

 

                   Любимите невярни са понякога

                            мечтите ни наивни са, уви,

                     една сълза, безкористно изплакана,

                              блести

                                             във твоите коси...

 

                  Примигваш и поглеждаш ме учудено,

                            несвикнала на истински неща,

                    невярваща на нищо непринудено...

                              Сълза

                                             във твоята коса?!

 

                  Импулсът е погубващо наивен...

                             Навярно ще изчезне сутринта?

                     Денят, скроен от скрупули и низост...

                              Среши,

                                             разрошени коси!...

 

                 Навярно ще привикна след години,

                              навярно, като теб, почти,

                    косите ти разбъркани ще гледам,

                               уви,

                                          с пресъхнали очи...

 

 

 

                                         01:51

                                       06.10.2000

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0