Dec 19, 2008, 11:27 PM

Наивник

  Poetry
1.1K 0 4

                            Наивник

 

 

 

 

 

                   Любимите невярни са понякога

                            мечтите ни наивни са, уви,

                     една сълза, безкористно изплакана,

                              блести

                                             във твоите коси...

 

                  Примигваш и поглеждаш ме учудено,

                            несвикнала на истински неща,

                    невярваща на нищо непринудено...

                              Сълза

                                             във твоята коса?!

 

                  Импулсът е погубващо наивен...

                             Навярно ще изчезне сутринта?

                     Денят, скроен от скрупули и низост...

                              Среши,

                                             разрошени коси!...

 

                 Навярно ще привикна след години,

                              навярно, като теб, почти,

                    косите ти разбъркани ще гледам,

                               уви,

                                          с пресъхнали очи...

 

 

 

                                         01:51

                                       06.10.2000

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...