Наивник

19 дек. 2008 г., 23:27

Поэзия

812 0 4

Наивник

Любимите невярни са понякога

мечтите ни наивни са, уви,

една сълза, безкористно изплакана,

блести

във твоите коси...

Примигваш и поглеждаш ме учудено,

несвикнала на истински неща,

невярваща на нищо непринудено...

Сълза

във твоята коса?!

Импулсът е погубващо наивен...

Навярно ще изчезне сутринта?

Денят, скроен от скрупули и низост...

Среши,

разрошени коси!...

Навярно ще привикна след години,

навярно, като теб, почти,

косите ти разбъркани ще гледам,

уви,

с пресъхнали очи...

01:51

06.10.2000

Жулли (Юлия Димитрова)

2008-12-28T17:16:49+02:00

Тъжно и нежно написано.
natalia (Наталия Божилова)

2008-12-21T19:51:19+02:00

невероятен стих
wind2008 (Владимир)

2008-12-20T10:00:07+02:00

Един красив стих блести! Весели празници!
kity (Людмила Нилсън)

2008-12-20T09:19:41+02:00

Уж времето лекувало. Не времето лекува, а е важно какво ние правим през това време!