10.11.2022 г., 3:38

Наивност

903 1 0

Стъпалата ми са студени,
измръзнали от този мрачен свят, по който стъпвам.
Прекалено съм наивна, за да оцелея,
може би затова те обичам.
Сърцето ми е още топло.
Мисля за любов, заблуждавам се,

че я имам с теб.
Спра ли да се самозаблуждавам,

се страхувам какво ще се случи с мен,

как ще преживея.
Страх ме е от последствията,
страх ме е да вярвам, че пак ще съм щастлива,

че някой друг е способен да ме обича.
Не мога да си представя света без теб.
Този студен, мрачен свят,

който се е впил в мен и ме кара

да се чувствам пристрастена към него,

да не искам да избягам,
а да искам да вярвам,

че такъв трябва да бъде

и че слънцето не е за всеки.

Свят, където аз съм наивно щастлива с теб.
Свят, където ти си истински мъж и ми носиш цветя.
Това е твоят свят, не моят.
Дълбоко в себе си вярвам,

че заслужавам цветя и без повод,

че заслужавам да бъда изслушана и разбрана,

когато говоря поетично,

че някой иска да ме чуе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...