Наивността е пропаст

Поезия

661 6 8

Аз сигурно съм вече полудял,

защото на четирдесет и четири,

все още въобще не съм успял,

наивността да раздробя – тя пречи ми!

Във тоя свят от грубост оскотял

и в тоя свят от алчност омагьосан.

Учудвам се, че пак съм оцелял,

макар да съм от пропастта на косъм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви за коментарите - Пепи, Иван, Наде, Мария, Ели, Краси, Кети! Каквито сме - такива сме! "Ние трябва да бъдем щастливи, заради всичките бедствия, които не са ни постигнали" - Волтер! А поздравите са от мен! И за поставилите в Любими!

2019-02-13T22:39:14+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Впечатляващо! Трудно се живее, когато си добър и наивен, но човек трябва да бъде себе си!

2019-02-12T19:11:51+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Ракета е ...наивността да вярваш в чудеса!.. Детската наивност на душата е най-красивото любопитство за света...но става пропаст, ....когато те залива глупостта и грубостта и ти наистина увисваш.... Много ми хареса. Поздрави и от мен Данаил!

2019-02-11T22:08:50+02:00
Елка (Елка Тодорова)

И аз съм на косъм от пропастта, Дани! Сигурно и за нас има място в този свят! Поздрави!

2019-02-11T21:18:07+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Остани си такъв, земята има нужда от Човеци!

2019-02-11T19:29:59+02:00