Най-доброто от мен
1.1K
0
0
Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни.
Жълтото ни прегръща топло, топло.
И цветът сега е единственият смисъл.
Роша косата ти.
Ти ли си тук?
Или най-доброто от мен се е проявило?
Когато пак решиш да ме целунеш,
ще свърши времето,
ще свършат думите,
а само смисълът ще тръпне
и звучи.
Светят локвите.
Светят мъгливите улици.
Тук ли си?...
Тук ли си?...
Разтопени са облаците
на лятото,
разводнени до капки зора...
23.10.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
