Празна бутилка от вино в ръката ми.

Аз вървя, ти вървиш.

Мълчанието ни е най-хубавото нещо,

което се е случвало тази есен.

Жълтите листа светят в очите ни.

Жълтото ни прегръща топло, топло.

И цветът сега е единственият смисъл.

Роша косата ти.

Ти ли си тук?

Или най-доброто от мен се е проявило?

Когато пак решиш да ме целунеш,

ще свърши времето,

ще свършат думите,

а само смисълът ще тръпне

                                     и звучи.

Светят локвите.

Светят мъгливите улици.

Тук ли си?...

Тук ли си?...

Разтопени са облаците

 на лятото,

разводнени до капки зора...

23.10.2010.