Най-истинската болка!
Така сме ние –
двама слепи -
мечтаем и чертаем
слънчеви пътеки.
Не ни е страх
от бурите дъждовни,
световен крах
и хората безбожни.
Сътворихме тихо
наш уютен храм,
зарекохме се
да сме близо
пред старата Луна...
След времето, години,
да палим заедно огнище.
С деца прекрасни
и игриви
да увенчаем любовта
си още...
Но ти си там -
така далече,
безпомощен и сам,
а времето изтече
като часовник с пясък.
Избеля мечтата наша
и всеки детски крясък
в градинките ме плаши.
Сънувам нощем спомени
и в тъмното треперя.
Събуждам се в сълзи,
оглеждам се да те намеря...
Но теб те няма.
В сърцето ми жестока
рана зейва като яма...
Няма те!
Най-истинската болка!
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Пишеш много хубаво и искрено!
Дерзай! -
Нямам нищо против, но ако девойчето си беше направило труда да прочете всичко в сайта на тази тема, едва ли щеше да докосне с пръст белия лист (клавиатурата).
-
Не забравяйте каква е причината да сме тук, в този сайт всички - да творим и да показваме, споделяме сътвореното. Теди е избрала да сподели част от нейните чувства, нейните емоции, част от нейния живот. В случая това е любовно, болящо стихотворение. Това съвсем не означава, че всичката й поезия и изобщо всичката поезия в сайта е за разбити сърца. Всеки отделен човек изживява нещата по свой собствен уникален начин, Теди е показала нейния уникален начин, а ние трябва да й благодарим, че ни е удостоила с този стих, че ни прави част от нейния живот.
Всички хора преминават през едни и същи и важни етапи в живота си - раждане, радост, любов, тъга по любов, омраза,... смърт, нормално е жанрът да се повтаря при повечето автори. Никой не ви кара да психоанализирате, а просто да се наслаждавате на хубави стихове, усетете ги със сърцето си.
Тед, аз се докоснах!
п.п. извинявам се за дългия пост -
Дечковци! Ще порастете и ще видите сами!...
-
Сорбус що за глупости пишеш? Как може да сравниш човека с камък??? Камъкът не усеща нищо, той не е жив. Изобщо не е същото. Ние сме емоционални същества. Смеем се, плачем, гневим се. И най-хубавите произведения са точно тези,в които сме вложили цялата същност. И ако ти се чувстваш наранен, неразбран, подтиснат не можеш да пишеш за слончета и балончета. Както и обратното. Това, което пишем, е продължение на самите нас и ни изразява.Никой не иска да влизаш и да четеш. Имаш избор. Но както каза Мони само се излагаш с подобни повърхностни коментари.
Теди отново невероятно. Нали знаеш- все напред и нагоре
-
Изобщо не съм изгубил вярата в любовта! Напротив! Нито се правя на железен. Просто ми омръзна! Омръзна ми млади хора да пишат като старци. Целият сайт е задръстен с разбити сърца и мечти. То вече за нищо друго май не можеш да прочетеш почти. Шлака, шлака, шлака, шлака! Едно и също, едно и също, едно и също! Тук не е сайтът за психоанализа. Вярно е, че несподелените чувства са разтърсващи до там, че избиват в поезия. Но това не значи, че трябва да се оставим на тях и да творим "поезия". Огорченията в любовта са част от живота. Те го извайват! Мислиш ли, че на камъка му е приятно когато го дълбаят с длето, и го стържат, и го режат? А после какво хубаво нещо се получава! И с хората е така...
-
Сорбус, това че ти си изгубил вярата в любовта, или просто се правиш на мъж от камък,не означава че всички сме така А и в крайна сметка това са нейните чувства... Опитай се да ги уважиш и ако те не са ти били на душата или по вкуса- подмини ги... Не се излагай с такива коментари... На мен не си интересен... Едва ли на някой друг ще си... Желязната лейди ли копираш или... ???
Теди, невероятни картини си използвала, за което те поздравявам! Продължавай да пишеш! -
Хареса ми!
Малко тъжен, но много хубав стих!
Поздравления
-
Уфффффф!
Паааак разбити сърца и мечти! Паааак болка! Ай, стига де! Хората даже и зъби си вадят без да ги боли... -
Само това не ми харесва:
"зарекохме се
да сме близо
пред старата Луна..."
"След времето, години,"
Иначе е супер !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
