5.01.2010 г., 13:45

Най-истинската болка!

1.8K 0 11

Така сме ние –
двама слепи -
мечтаем и чертаем
слънчеви пътеки.
Не ни е страх
от бурите дъждовни,
световен крах
и хората безбожни.
Сътворихме тихо
наш уютен храм,
зарекохме се
да сме близо
пред старата Луна...
След времето, години,
да палим заедно огнище.
С деца прекрасни
и игриви
да увенчаем любовта
си още...
Но ти си там -
така далече,
безпомощен и сам,
а времето изтече
като часовник с пясък.
Избеля мечтата наша
и всеки детски крясък
в градинките ме плаши.
Сънувам нощем спомени
и в тъмното треперя.
Събуждам се в сълзи,
оглеждам се да те намеря...
Но теб те няма.
В сърцето ми жестока
рана зейва като яма...
Няма те!
Най-истинската болка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш много хубаво и искрено!
    Дерзай!
  • Нямам нищо против, но ако девойчето си беше направило труда да прочете всичко в сайта на тази тема, едва ли щеше да докосне с пръст белия лист (клавиатурата).
  • Не забравяйте каква е причината да сме тук, в този сайт всички - да творим и да показваме, споделяме сътвореното. Теди е избрала да сподели част от нейните чувства, нейните емоции, част от нейния живот. В случая това е любовно, болящо стихотворение. Това съвсем не означава, че всичката й поезия и изобщо всичката поезия в сайта е за разбити сърца. Всеки отделен човек изживява нещата по свой собствен уникален начин, Теди е показала нейния уникален начин, а ние трябва да й благодарим, че ни е удостоила с този стих, че ни прави част от нейния живот.
    Всички хора преминават през едни и същи и важни етапи в живота си - раждане, радост, любов, тъга по любов, омраза,... смърт, нормално е жанрът да се повтаря при повечето автори. Никой не ви кара да психоанализирате, а просто да се наслаждавате на хубави стихове, усетете ги със сърцето си.
    Тед, аз се докоснах!

    п.п. извинявам се за дългия пост
  • Дечковци! Ще порастете и ще видите сами!...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...