Заспиваш... В бледата прегръдка на нощта,

в очакване на миг, когато

поемаш пак по вярната следа

и път - към жаркото си лято.

Заспиваш... В бледата прегръдка на нощта,

очаквайки ме - тиха и незвана...

Запомнил името ми на жена,

която в теб открива... светлината.

Заспиваш... В бледата прегръдка на нощта.

И в своя сън ще ме потърсиш плахо.

Ще бъда в него ромон на река,

и най-желаната прегръдка на... луната.