Най-прекрасната жена
Когато си се влюбил във надежда,
умело скрила се във твоите мечти,
обличаш я в най-дивната одежда
и... вярваш - Любовта ще се роди!
В дълбокото мълчание на златна рибка,
напразно чакал от Съдбата реверанс,
аз търсил съм лика ти все във спомена,
в коя глава живяла си и в кой роман.
А ти каква си... сякаш винаги съм знаел,
по мъничко добавял съм от всеки филм
герой, на който бил съм или само зрител,
уви... не схванал, че във края пак си сам.
Рисувал съм те с клонки от маслини,
картина в пясъка - до кроткото море,
потънал е дъждът във сочните ти устни,
очите - палави звезди са в късчето небе!
А може би съм пожелал една богиня
да бъде моя земна спътница в света,
забравил, че във митовете не живея,
... доброто даже там не значи красота!
Какво пък – аз ще чакам може би години,
със тебе вечно ще заспивам във нощта,
ще те прегръщам и целувам и... прости ми,
че все бленувам... най-прекрасната жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
