Най-първото
Вехта, мъничка снимка е, черно-бяла калинка,
изтъняло крилцето на ъгъл,
остър връх ки́лнал шапка от вестник „Детска дружинка“,
бриз разчорлен – къдрици излъгал.
Ех, полепнали с пясък, голи детски тумбачета –
под чадър зачервени медузи!
С водораслени гривни! С огърлички от рачета!
Сол в нослета... обелени бузи.
Днес вълните прибират морски ноти в рапанчета
и целуват солените локвички,
стиснал рибена кост, хвърлил пояса, капитанът
носи обич в синята кофичка.
Зажумяло е слънцето и пладнешки обира
от очите му плаващи дюни.
Вятър чупи цигулките, сбъркал пяната с бира,
до колене в морето през юни.
Щом не вярваш, Нептуне, питай даже костурите
от Маями до остров Ямайка,
как морето, най-първото – първо от щурите –
черно-бяло сърце е на чайка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
