12.12.2015 г., 12:23 ч.
Най - трудно се оформя безразличие
Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове.
(Не е било любов… Не е било)
Било е просто слухова измама
в доверие на кредит през стъкло.
Парченца от носталгия запазвам.
(Остатъци на нищо неприличащи)
Не е любов… Дори не е омраза.
Най-трудно се оформя безразличие…
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сега видях този стих и те поздравявам за него. Интересно сравнение на живота с гардероба, на случките в него с дрехите.
-
Благодаря ви приятели! Светли празници! И бъдете здрави!
-
Винаги съм го казвал - много уважавам писателите, които са много добри и в прозата и в поезията!
-
Застреля ме
! Браво, Доче! -
Чудесно!
-
Споделям...
-
Абсолютно!
Поздрави! -
Права си, Доче! Аплодисменти!
-
Безразличието няма как да се превърне в каквото и да било друго! Тогава просто е края! Много хубав стих! Браво!!!
-
Уви, в паметта остава един хаос от спомени, несвързани причинно-следствено. Те като прилепи се блъскат в матовите стъкла на Истината и ни стряскат. Дали е било любов, или не? Ретроспекцията тук е последната, която има право на глас. Но ще остане Димчовото:
"Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик: защо, защо?"
Благодаря ти за интересната творба, Доче! -
Аз не изхвърлям - и най-старото е хубаво, пренареждам - напомня ми за приятни моменти...!!!
"Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик: защо, защо?" -
Е как да го оформим безразличието? Просто го изхвърли!
-
Наистина! Как да станем безразлични към неща, които са били толкова важни, вълнуващи, близки...?!?! Но в крайна сметка ставаме...?!
-
Остави ме без думи, Доче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
