Най-тъжната обич

26.04.2020 г., 8:02 ч.

Поезия » Любовна, Философска

381 2 2

Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.

Най-тъжна от всички, изобщо.

Нямах щастливи, даже измислените.

Тебе, изплаквам те денонощно.

Напоследък се губя. (По мъжки)

Някъде в тебе. Разнопосочно.

Като някакъв уж случаен дъжд,

завалял нахално, че чак порочно.

Най-тъжна си ми, защото

доживот всякога ми се вричаха.

И любовта не е ходене през просото,

а каквато аз тебе обичам...

Тъжна. Трудна. Смълчана.

Нелогична по начин, космически.

Твърде чакана и желана,

бурна, страстна. До неприличност.

Ти си най-тъжната обич. Искам те!

Аз не знам кой Дявол кълне ме.

Със смъртта бил съм по - наблизо,

но съдба си ми! И ще бъда с тебе...

Стихопат.

Danny Diester

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.