Най-тъжната обич
Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки)
Някъде в тебе. Разнопосочно.
Като някакъв уж случаен дъжд,
завалял нахално, че чак порочно.
Най-тъжна си ми, защото
доживот всякога ми се вричаха.
И любовта не е ходене през просото,
а каквато аз тебе обичам...
Тъжна. Трудна. Смълчана.
Нелогична по начин, космически.
Твърде чакана и желана,
бурна, страстна. До неприличност.
Ти си най-тъжната обич. Искам те!
Аз не знам кой Дявол кълне ме.
Със смъртта бил съм по - наблизо,
но съдба си ми! И ще бъда с тебе...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
