Мама учи ме да сричам
и да смятам две плюс две,
а забравя как се тича,
щом приятел те зове!
Мама дава ми уроци
дрехите си да редя,
а забравя как с подскоци
да се радва на дъжда!
Разпределя ми задачи,
но забравила как бе
най-прекрасно бос да крачиш
под лазурното небе.
Ето, свършва вече срока,
знам да пиша и чета,
но забравиха урока
за най-важните неща!
Мама знае за двамина,
все говори с важен глас,
но ще седне днес на чина,
а учител ще съм аз!
© Миглена Миткова Всички права запазени