Нажежени въздишки
В малкия куфар лудостта ще поставя.
До нея ще сложа желирани думите.
Плахо заблудата там ще добавя,
че ти си различен, не си като другите.
Ти пък ще вземеш езерата в очите
със скритите в дъното чудни загадки.
В тях ще потъвам и ще смесвам мечтите –
за нас невъзможни, но толкова сладки…
С теб ще пристигнем на спокойно местенце,
където полека ще дойдем на себе си.
Ти ще наливаш пеперуди в листенце,
а аз ще отпивам страха, че ще тръгнеш.
После в безбройните за нас песъчинки
ще смесим ината си с цветни контрасти.
Вятърът мисли ще реди на купчинки,
сред тях ще танцуват пък нашите страсти.
Въздухът, пълен с нажежени въздишки
ще пари, но струва си цялата сладост –
двамата сплетени във огнени нишки
издишащи пресните спомени с радост.
Утре ще вдигнем от пода мечтите
с копнежите пак да се видим… хазартно.
И ще си тръгнем без драми в очите,
защото сме двамата… вечно на старта.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
