Накратко
"Редя си на ухото втори ред - от "обеците"..." (P.\\//.S.)
Накратко
Лирическият аз го нарисувах -
докосва се до моя идеал.
Но виждам, че в това, дето римувах,
един (наречен "мъж") - се припознал.
Пък няма нищо общо с него той!
Добър поне да беше, но... уви.
Решил, че ще е главният герой,
и музата набързо ми... уби.
Но всъщност тя е жилава - възкръсна!
И пак мечтае, чувства и обича.
Листенца маргаритени откъсва
и две вълшебни думички изрича.
Лирическият ми е нежен, мил...
(В сънят ми съществува той все още).
На онзи - с параноята препил,
съм кръстила кошмарните си нощи.
И стиховете, тъжните, защото
сините скули всеки грим прикрива,
но думите - днес са ми на ухото.
Сега съм силна, мъдра и... щастлива!
И в името на справедливостта,
накратко ще му кажа просто аз:
"Ти нямаш нищо общо със това,
което пиша.
... Та, на до̀бър час!"
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
