Накратко
"Редя си на ухото втори ред - от "обеците"..." (P.\\//.S.)
Накратко
Лирическият аз го нарисувах -
докосва се до моя идеал.
Но виждам, че в това, дето римувах,
един (наречен "мъж") - се припознал.
Пък няма нищо общо с него той!
Добър поне да беше, но... уви.
Решил, че ще е главният герой,
и музата набързо ми... уби.
Но всъщност тя е жилава - възкръсна!
И пак мечтае, чувства и обича.
Листенца маргаритени откъсва
и две вълшебни думички изрича.
Лирическият ми е нежен, мил...
(В сънят ми съществува той все още).
На онзи - с параноята препил,
съм кръстила кошмарните си нощи.
И стиховете, тъжните, защото
сините скули всеки грим прикрива,
но думите - днес са ми на ухото.
Сега съм силна, мъдра и... щастлива!
И в името на справедливостта,
накратко ще му кажа просто аз:
"Ти нямаш нищо общо със това,
което пиша.
... Та, на до̀бър час!"
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
