Накратко
Закъсня да почука на вратата й есенна.
Още с лято в косите, а в очите му - песен.
Вместо дума за поздрав дари я със вяра.
Вместо цвете й даде сърцето си. Цялото.
Не поиска за себе си нищо да скрие.
Любовта вместо пулс във гърдите му бие.
Може би закъсня. Бе дошъл отдалече.
Но две женски ръце му поднесоха вечност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
