Aug 9, 2011, 6:24 PM

Накратко 

  Poetry » Love
837 0 4

Закъсня да почука  на вратата й есенна.
Още с лято в косите, а в очите му - песен.

Вместо дума за поздрав  дари я със вяра.
Вместо цвете й даде сърцето си. Цялото.

Не поиска за себе си нищо да скрие.
Любовта вместо пулс във гърдите му бие.

Може би закъсня. Бе дошъл отдалече.
Но  две женски ръце му поднесоха вечност...

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??