Закъсня да почука на вратата й есенна.
Още с лято в косите, а в очите му - песен.
Вместо дума за поздрав дари я със вяра.
Вместо цвете й даде сърцето си. Цялото.
Не поиска за себе си нищо да скрие.
Любовта вместо пулс във гърдите му бие.
Може би закъсня. Бе дошъл отдалече.
Но две женски ръце му поднесоха вечност...
© Христина Мачикян All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
