5.01.2010 г., 17:46

накратко

737 0 1

 

 

 

 Тихо,

          ритмично,

                           сърдито,  

                                            наивно,

 

 вятърът вее в косите!                                        

                                       Без бури,

                                                      без дим,

                                                                   без следи,

отминават завинаги дните!

 

 Стрелките се гонят

                                 без път,

                                                без посока,

 

                                                                   но с цел!
Накратко да кажем -тече си живота,

и всичко от всички е взел,

за да си иде:  по пътя тъй кратък,

                                                           отвъд нашта Вселена,

                                                                                                  а после нататък....

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...