Jan 5, 2010, 5:46 PM

накратко

  Poetry » Love
741 0 1

 

 

 

 Тихо,

          ритмично,

                           сърдито,  

                                            наивно,

 

 вятърът вее в косите!                                        

                                       Без бури,

                                                      без дим,

                                                                   без следи,

отминават завинаги дните!

 

 Стрелките се гонят

                                 без път,

                                                без посока,

 

                                                                   но с цел!
Накратко да кажем -тече си живота,

и всичко от всички е взел,

за да си иде:  по пътя тъй кратък,

                                                           отвъд нашта Вселена,

                                                                                                  а после нататък....

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...