Накратко.
На грешките предишни
на самотата бяла,
на безпътицата път
днес обличам всичко в пролет,
защото зная, в мен растат
правди и победи
и надеждата прокара,
и плод на вяра ще родят.
На тихата тъга безмълвно ще откажа
и пак доверие и искреност за кой ли път
ще тръгнат - свети своето зелено светофарът.
С нюансите на красотата своята душа
на кръста ще стоваря,
че животът скрит е във смъртта -
открих - нерадостите даже
са път към вечността.
Викът от болката извиква
дива радост,
и с капки сълзите поят -
усмивка-благост.
За уроците на мъдрост,
за въпроси чути - отговорени,
за пътя чуден, в който водиш,
за здравето и слънцето, което ме усмихва,
за песента в душата и всичко неизречено до тук,
на колене смирен заставам
с най-искреното си благодаря!
на самотата бяла,
на безпътицата път
днес обличам всичко в пролет,
защото зная, в мен растат
правди и победи
и надеждата прокара,
и плод на вяра ще родят.
На тихата тъга безмълвно ще откажа
и пак доверие и искреност за кой ли път
ще тръгнат - свети своето зелено светофарът.
С нюансите на красотата своята душа
на кръста ще стоваря,
че животът скрит е във смъртта -
открих - нерадостите даже
са път към вечността.
Викът от болката извиква
дива радост,
и с капки сълзите поят -
усмивка-благост.
За уроците на мъдрост,
за въпроси чути - отговорени,
за пътя чуден, в който водиш,
за здравето и слънцето, което ме усмихва,
за песента в душата и всичко неизречено до тук,
на колене смирен заставам
с най-искреното си благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Иванов Всички права запазени
