15.02.2012 г., 23:30

Накъде

634 0 1

                                                  Тих и смутен

                                                   излизаш навън 

                                                   без никаква мисъл

                                                   да имаш на ум.   

                                                   Какво ли ще правиш?

                                                   Кога? И къде...

                                                   Без да съзнаваш

                                                   защо си навън.

                                                   Дали го желаеш...

                                                   А може би - не...

                                                   Какво ли ще дириш...

                                                   Поспри се поне...

                                                    Аааа, знам.

                                                    Нещо,

                                                    което си струва да диря

                                                    навън в големия студ.

                                                    Ще тръгна натам

                                                    където

                                                    сърце ме заведе.                   

                                                    В студ и в мраз

                                                    ще го следвам

                                                    и то ще ме заведе -

                                                    къде ли пък не.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SDT Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • моля гласувай те

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...