15 февр. 2012 г., 23:30

Накъде

640 0 1

                                                  Тих и смутен

                                                   излизаш навън 

                                                   без никаква мисъл

                                                   да имаш на ум.   

                                                   Какво ли ще правиш?

                                                   Кога? И къде...

                                                   Без да съзнаваш

                                                   защо си навън.

                                                   Дали го желаеш...

                                                   А може би - не...

                                                   Какво ли ще дириш...

                                                   Поспри се поне...

                                                    Аааа, знам.

                                                    Нещо,

                                                    което си струва да диря

                                                    навън в големия студ.

                                                    Ще тръгна натам

                                                    където

                                                    сърце ме заведе.                   

                                                    В студ и в мраз

                                                    ще го следвам

                                                    и то ще ме заведе -

                                                    къде ли пък не.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SDT Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • моля гласувай те

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...