simoni2 (SDT)
2

15 февр. 2012 г., 23:30

Накъде

Поэзия » Другая

638 0 1

Тих и смутен

излизаш навън

без никаква мисъл

да имаш на ум.

Какво ли ще правиш?

Кога? И къде...

Без да съзнаваш

защо си навън.

Дали го желаеш...

А може би - не...

Какво ли ще дириш...

Поспри се поне...

Аааа, знам.

Нещо,

което си струва да диря

навън в големия студ.

Ще тръгна натам

където

сърце ме заведе.

В студ и в мраз

ще го следвам

и то ще ме заведе -

къде ли пък не.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬