Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш?
Кога? И къде...
Без да съзнаваш
защо си навън.
Дали го желаеш...
А може би - не...
Какво ли ще дириш...
Поспри се поне...
Аааа, знам.
Нещо,
което си струва да диря
навън в големия студ.
Ще тръгна натам
където
сърце ме заведе.
В студ и в мраз
ще го следвам
и то ще ме заведе -
къде ли пък не.
© SDT All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
