Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш?
Кога? И къде...
Без да съзнаваш
защо си навън.
Дали го желаеш...
А може би - не...
Какво ли ще дириш...
Поспри се поне...
Аааа, знам.
Нещо,
което си струва да диря
навън в големия студ.
Ще тръгна натам
където
сърце ме заведе.
В студ и в мраз
ще го следвам
и то ще ме заведе -
къде ли пък не.
© SDT All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
