Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш?
Кога? И къде...
Без да съзнаваш
защо си навън.
Дали го желаеш...
А може би - не...
Какво ли ще дириш...
Поспри се поне...
Аааа, знам.
Нещо,
което си струва да диря
навън в големия студ.
Ще тръгна натам
където
сърце ме заведе.
В студ и в мраз
ще го следвам
и то ще ме заведе -
къде ли пък не.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
